Monthly Archives: февруари 2014

Официално посещение в нашето училище

Посланикът на Република Турция в София –  Сюлейман Гьокче и Генералният консул на Република Турция Ниязи Еврен Акйол в Бургас на 03.02.2014 година посетиха град Шумен. Многоуважаваните гости първо посетиха Градоначалника на град Шумен г-н Красимир Костов и Областния Управител на Шумен г-н Венцислав Венков.

SAM_1348

След това гостите посетиха старовековната Томбул джамия, Районно мюфтийство Шумен и Средно Общообразователно Духовно Училище ‘Нювваб’.

Гостите се запознаха  с богатата история на училището.

Посланикът на Република Турция в София –  Сюлейман Гьокче и Генералния консул на Република Турция Ниязи Еврен Акйол в Бургас останаха изключително  доволни от гостоприемството  и за бъдеще те изразиха  желанието си отново да посети училището.

SAM_1369

Кратка история

2  Няколко години след  Руско-турската война (1877-1878 г.) на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 година България получава своята Независимост. След този момент българската държава поема ангажимент да удовлетвори социалните и религиозни потребности и да гарантира правата на мюсюлманите, живеещи на територията на страната. На 19 април  1909 година между България и Османската империя е подписан Истанбулския протокол, който гарантира религиозните права на мюсюлманите в българската държава.  

  В края на балканските войни, на 29 септември 1913 година е подписан мирен договор между българската държава и Османската империя, който включва „Споразумение за мюфтиите“. Този документ разглежда въпроса за мюфтиите обстойно и предвижда създаването на устав за организирането на дейността на Главното мюфтийство.nuvvab e

  Избухването на Първата Световна война възпрепятства реализирането на залегналите в документа намерения. Едва на 23 май 1919 година е взето решение да се създаде институция за уреждане на религиозните въпроси, което се публикува в държавен вестник на 26 юни 1919 година. В документа „Устав за управление и организация на религиозните институции на мюсюлманите в България“ се предвижда основаването на духовно училище за създаване на местни кадри. Със заповед на главния мюфтия Сюлейман Фаик Ефенди от 12 юни 1920 година се създава комисия, която да подготви правилника за вътрешния ред  и учебната програма на духовното училище. 

   Членовете на комисията са единодушни, че освен духовни лица, училището трябва да подготви и учителски кадри. Дебатите по учебната програма на духовното училище стават причина за концептуалното разделение между участниците в комисията. Обособяват се няколко групи едната, от които настоява да бъдат обучавани религиозни лидери, които да са в крак с научните достижения на времето, друга група представена от журналисти се обявява против религиозния елемент и подкрепя светския модел на образование. 

   На фона на тези спорове в периода 1922-1923 година мюсюлманското духовно училище „Нювваб“ отваря врати. Кратък период след откриването на училището на 5 февруари 1923 година се създава сдружението „Общността на търсещите правия път“ с цел да се насърчи сътрудничеството между учениците. Сдружението си поставя за цел да работи за създаването на библиотека и да организира конференции.  „Общността на търсещите правия път“ играе особено важна роля за развитието на училището.

   Учебната програма на „Нювваб“ е създадена в унисон с принципите на най-модерните за времето си образователни институции и предвижда изучаването на Коран, Арабски език, Ислямско право, Ислямско богословие, Ислямска история и Математика, Ботаника, География, Български език, История на България, История на мюсюлманската общност, Турска литература, Калиграфия и естествени науки. През 1933 година когато училището получава статут на гимназия към програмата се добавят предмети като Педагогика, Физическо възпитание и Музика. На 18 октомври 1930 година при откриването на тригодишното висше училище се залага изучаването на Ислямско религиозно право, Икономика и Правни аспекти на управлението.

   След идването на Комунистическата партия на власт е направено предложението „Нювваб“ да се превърне в турска гимназия и да придобие правата, които имат останалите гимназии, а висшето учебно заведение да се превърне във Висш Педагогически Институт. В този период започва кампания за премахването  на религиозните предмети от учебната програма, които впоследствие се заместват с курс по Арабски език. През 1945-1946 година периодът на обучение е съкратен от пет на четири години, а някои от преподавателите са отстранени от длъжност. Именно в този период са регистрирани първите момичета в училището. През 1949 година се премахва изцяло изучаването на религия, а училището приема името турска гимназия „Назим Хикмет“.

   Завършилите „Нювваб“ получават  образователна квалификация мюфтия и имам. През месец Рамазан учениците пътуват из районите, където живеят мюсюлмани и  поясняват какви са религиозните практики. По този начин те  придобиват опит, а освен това събират и пари  за нуждите на училището.

   Един от основните проблеми за нормалното протичане на учебната дейност е липсата на книги, по които да се провежда обучението на учениците. Първоначално се преподава по класически източници, от които впоследствие се изготвят учебници. В този период преподавателите ползват ресурсите на арабски, турски и френски език в библиотеката на Шериф Халил Паша (Томбул джамия). Системата на обучение акцентира върху разговора, диалога с учениците  като по този начин се насърчава разсъждаването и се отхвърля наизустяването като начин на учене.

   Директорския пост в „Нювваб“ са заемали високообразовани и уважавани личности като Емрул-лах  Ефенди, Юсуф Зияеддин Езхери и Ахмед Хасан Давутоглу. По-късно когато училището придобива статут на гимназия директор  става Бейтуллах Шишман. Преподавателският състав е представен от 36 преподаватели, сред които трима българи, шестима от Турция, а останалите са български турци. През 1950 година при изселническите вълни много значими личности като Ахмет Давутоглу, Осман Кескиоглу, Хафъз Назиф Конук, Исмаил Езхерли, Осман Кълъч, Халил Али Осман Айдоуду заминават за Турция, където работят за различни авторитетни институции.

   През 1950 година „Нювваб“ е закрит напълно, но възпитаниците на школата продължават да намират своята реализация в България или Турция. След 1989 година се създават три училища за имам хатип, а в София отваря врати Висшият Ислямски Институт, където и до днес се обучават квалифицирани теолози.